теля Иван Костов, но и оттам не получихме нищо. От персонала ми отго вориха, че децата ходят голи и боси на училище (имат предвид циганчета), а ние сме се заели да правим църква. Обърнахме се и към ВМРО, но и оттам не получихме нищо. Председателят на Наркооп и бивш кмет Александър Хаджиценев охарактеризира църквата като „едно голямо говно” и също не отпусна нито един лев от кооперативната каса. Но не навсякъде ударихме на камък. Якорудското лесничейство ни помогна с дървен материал, Магистрала „Хемус" ЕООД - Дупница, с директор Александър Ри- заков - с цимент, от фирма „Камекс -транзит", София - мраморни и андезитови плочи. Дванадесетте апостолски стола и разкошната кандилница са дарение от г-жа Елена Ушева от Велинград, от велинградските бизнесмени Сашо Лачев - 400 хил. лева и Костадин Генов - 150 хил. лева, от Стефан Йовков от Пловдив - 350 хил. лева, от Васил Катинчаров от САЩ - 200 долара и др. Аргир Лалов, българин от Истанбул, който има дърводелски цех в Якоруда, помогна с негови работници за изкопаване основи¬те на църквата. За съжаление имаше и опит за охулване на фондацията. Но не успя тази жалка работа. Получи презрението на цялото население. Църквата бе осветена тържествено на 17 май 1998 г. от Негово високо преосвещенство Неврокопския митрополит Натанаил. Дъждът сякаш нарочно спря за освещаването. Негово светейшество патриарх Максим с телеграма се извини, че заради посещение в този момент на делегация от висши духовници на Румънската православна църква не може да присъства. Имаше хиляди якорудчени и много гости от София, Благоевград, Велинград, Разлог, Белица, Банско, Добринище и други селища. Два дена преди освещаването, когато владиката дойде в църквата, за да даде указания какви атрибути още са необходими, първите му думи бяха „Господи, колко е красива!" В Якоруда свети Георги се почита еднакво и от българите християни, и от българите мохамедани. Един мохамеданин, който пожела да остане анонимен, подари за църквата 50 долара, а друг пък, Пламен Мисанков 100 германски марки. А майсторът Мехмед Османов така съвестно работеше на строежа, сякаш правеше свой дом. При освещаването на църквата от подарените за курбан 11 агнета, 6 бяха от мохамедани. Мнозина бяха дошли на освещаването и много от тях бяха с просълзени очи. На тържествения акт присъстваха и ходжата на якорудската джамия имам Хасан Илански, и кметът на Якоруда г-н Мохарем Осман, който от името на Общинския съвет подари на църквата персийски килим. Възрастен мохамеданин после ми каза: „Живко, когато ти говореше, аз плаках”. А аз говорих, че ние в Якоруда, християни и мохамедани, винаги сме живели в

мир и разбирателство, ръка за ръка, че винаги сме си помагали и никога не сме стреляли един срещу друг, че и занапред трябва да бъде така. Особено ме развълнува следният случай. Един ден преди откриването до църквата се доближи една възрастна мохамеданка. В ръката си носеше букетче цветя. Тя се спря пред отворената врата и наведе глава. Устните й зашепнаха някакви думи, може би молитва. После постоя така вглъбена със затворени очи известно време, остави букетчето на прага и също така безшумно се оттегли. Всичко това бе пропито с дълбоко преживяване, в него имаше някакво велико тайнство. Въпреки че ние, българите, нека честно да си признаем, не сме толкова много религиозни, ефектът от построяването на тази църква е много голям, много по-голям отколкото сме очаквали. Получи се повдигане на духа и самочувствието на якорудчени. Те станаха с по-одухотворени лица, станаха по-човечни. Обхвана ги някакво въодушевление и изпитват радост и гордост от направеното. Доколкото ми е известно, това е първата построена църква в Разложката котловина за повече от половин век насам. През лятото на следващата 1999 г. вътрешните стени на църквата бяха изписани със светии: южната стена - от художниците Таня Ив. Петрова и Алекси Жеков Алексиев, северната - от Боряна Дим. Перчинска и западната - от Сашо М. Рангелов. На горната й половина той нарисува Страшния съд, рая и ада, а в долната - две трагични сцени, свързани с историята на Якоруда: унищожаването на селището през 1666 г. от Пехливан Мехмед паша и по-късно помохамеданчването, извършено от Пенджика. За изписването на източната стена, тази над олтара, не останаха средства. Но и тя бе покрита със стенописи. Ето какво се случи.

В един слънчев ден в края на същото лято, при църквата пристигна едно младо семейство от Варна. Попитаха дали могат да влезнат вътре и се помолят. Казах им: „Заповядайте! Нали за това е направена". В продължение на десетина дена те редовно посещаваха църквата. На следната година на празника Гергьовден ги зърнах сред хилядното множество събора и отидох при тях: „Вие какво така сте се объркали, та сте дошли в Якоруда?" - „Не сме се объркали - отговориха те. - Дойдохме тук специално заради Гергьовден." „Че то много „евтино" ви е излезнало това идване - от Варна до Якоруда са 500 км и обратно още толкова, само заради един събор?-учудено питам аз. „Миналата година не Ви казахме защо бяхме дошли, но сега ще изплюем камъчето - започна жената. Мъжът ми нещо се разболя и постоянно е с температура. Лекарите не можаха да установят от какво е и ни изпратиха в София. И там на най-високо, на професорско ниво, също не можаха да установят при-