Последна актуализация

19 08 30

БОРИСОВАТА  ГРАДИНА

Предложение на СБЮ 

документи, писма и фотоси

   18 Август  - Писмо до Президента с копия до :

До Президента на Република България

   Генерал Румен Радев   - 94-00-1469/21.08                   -Отг.26.08

До Министър-председателя на Република България

   Генерал Бойко Борисов       - 23.08 16:20  лично

До Председателя на СОСЗР

   Генерал Златан Стойков     -  Е: 22.08 – 6:00

До Министъра на отбраната

   Г-н Красимир Каракачанов   - 21.08-17:30 14-00-242/26.08.19

До Министъра на младежта и спорта

   Г-н Красен Кралев   - 41-00-149 / 23.08.19

До Министъра на културата

   Г-н Боил Банов  - 62-00-433/21.08.19

До кмета на София

   Г-жа Йорданка Фандъкова  - СОА19-НЦ62-897/21.08.19

18 Август 2019 г.

               Уважаеми господин Президент,

                        уважаема госпожо Кмет,  уважаеми Генерали и господа Министри,

Приложено ви изпращаме нашето предложение свързано с преустройството на Борисовата градина и      

забравеното сакрално игрище „ЮНАК“ и всичко свързано с това уникално и национално спортно патриотично движение. Движение създадено от прозорливостта на българина Тодор Йончев, с безкористната помощ на няколко Швейцарски учители, от любовта на един цял народ, юнашкото движение изиграва изключително значение в развитието на Българската държава и продължава да е не само актуално, но и да крие неподози-ран за много от нас потенциал за бъдещето на Родината.

               С предложенията  ни искаме да възстановим паметта за отминалите възторжени и съзидателни времена, да възстановим уважението и паметта към предците и техните заслуги, било като спортисти, възпитатели, граждани, дарители или войни.

               В сградата на игрището и пред него е имало два паметника. На Дан Колов, „Балканският лъв“ със 1000 срещи и без загуба и на легендарния Юнашки легион от Македоно-одринското опълчение – 1912 година. И двата разрушени при англо-американските бомбардировки от 10 Януари 1944 г. над София. 75 години военен паметник, символ на национално движение, в центъра на столицата, стои безпаметно забравен, при стотици поводи:  годишнини, организации, документи, програми и покъртителни слова за синовна признателност,  при писани и неписани задължения. Трябва да се запитаме до кога Госпожо и Господа?

               Дарители е имало и ще има. Държава е имало, но ще има ли, без памет и почит?

               Защото в България и сред Българите Юнашко движение въпреки всичко и всички ще има !

               Приложение съгласно текста:             

               С уважение            (подписи)

            З.м.с.  Никола Проданов – Председател на СБЮ, учредител на възстановения  СБГД"Юнак",                                           

            Инж. Дочо Шипковенски – секретар на Сдружение "Български юнак"

   10 Август  -  До  Проф. арх. Атанас Ковачев,  Ръководител проект за преустройство на Парк “Борисова градина” София

          Подробно обосновава и описва петте предложения с какви документи разполагаме.

   18 Юни  -  КОМЕНТАР И ПРЕДЛОЖЕНИЯ    От  адмирал о.з. Иван Добрев,  З.м.с. Никола Проданов,   инж. Дочо Шипковенски

                    Относно:  ПУП на  Парк „Борисова градина“

            Като цяло предложението за промени в Парк „Борисова градина“ разработено от колектива на проф. арх. Ковачев го приемаме. Нашият коментар и предложения се отнасят до ъгъла на Парка, заключен от бул. „Драган Цанков” и бул. „Евлоги и Христо Георгиеви” (около 40 дк.),  известен повече от 115 години като „Игрище Юнак“. От 22 Юли 1931 г. целият терен се предава нотариално на Съюза „Юнак“, докато той съществува под някаква форма и се занимава с физическото възпитание на българската младеж. В документите на проекта не видяхме данни за това сакрално за българския спорт място и как юнашкият акцент трябва да остане като памет в обновения проект на Парка.

            Като изключим площта попаднала в терена на стадион „Васил Левски“ и сервитути остават  около 20 дка. В тях попада и района на метро станцията, която първоначално бе наречена „Юнак“.

            Докато има българи, които не познават своята история и не уважават своите традиции, делата и успехите на своите предци, ще се допускат съществени грешки и в обществения ни живот и в държавното управление. Така след 1947 г. СБГД „Юнак“ бе разформирован. Независимо, че неговата собственост от десетки игрищата, гимнастически салони, оркестри и други са активи дарени и придобити в обществена полза, те бяха отнети от държавата и общини. Дейността на стотиците хиляди българи преминали през юнашкото движение след 1895 г. бе принизена. Славното участие на българските юнаци в Балканската и Междусъюзническа война, създаденият Юнашки легион, по традиция от легионерите на Раковски, като бойна част от Македоно-одринското опълчение, чийто 16 дружини бяха сформирани изцяло от юнаци членове на движението в градове от Македония, получи еманация с построяване на паметника „ЮНАК-легионер 1912“. В последния член на устава от 1927 г. на Инициативния комитет построил паметника пише:   „След свършване, паметникът се предава на съюз „ЮНАК” за пазене и поддържане за вечни времена”! (паметникът е започнат и завършен 1932г. при кмет на София ген. Владимир Вазов). След англо-американските бомбардировки над София 1944 г. част от трибуната на игрището е разрушена, на терена има 86 бомбени попадения, а паметникът е повреден и по-късно разрушен. Позовавайки се на казаното до тук предлагаме:

            Първо: На голямо пано 4 х 6 м. поставено на южния край на стадион „В.Левски“, да се изпише с едър шрифт, че тази част от стадиона е построена върху игрище „Юнак“, с кратка история на игрището. Така бъдещите поколения ще се учат и знаят спортната история на България и ще се възпитават да уважават традициите.

            Второ:  Наименованието на метро станцията да се смени на „ЮНАК“.  А в голямо пано пред станцията по повод името да намери място и за факта, че легионерът на Раковски Васил Кунчов е бил наречен Васил Лъвски, преминало постепенно в Левски заради неговото пословично юнашко поведение. Така той става незаменим символ на българското юначество в сърцето на всеки българин.

            Трето:  Възстановяване на войнишкия паметник (подчертаваме забравения войнишки паметник, тук в центъра на София) „ЮНАК-Легионер 1912“. Неговият оригинален вид е железобетонен охлюв висок 8 м. с пътека по края до върха, където е 2 м. статуя на легионер с пушка и пелерина, с профила на командира на легиона швейцарецът с втора родина България Луи Айер. Мястото му е пред входа на метрото, на плочника до автобусната спирка. Имаме идеен проект стените на „охлюва“ да станат части от шест стенна пресечена пирамида, на които с ежегодни конкурси да се добавят скулптурни пана на тема „историята на легиона и Македоно-одринското опълчение“. Под тази част се оформя малка мултимедиина автоматизирана експозиционна зала, ползваща и кухината на пирамидата. Там ще се изпълняват изцяло автоматизирани прожекции, непрекъснато по 18 часа, на документални, късометражни филми и филмови клипове от българската спортна, културна, военна, личностна история. С уникална организация, автоматизация и обслужване, при минимални цени, предимно за деца и младежи, този паметник в центъра на София, ще има изключителна активна патриотична и нравствена възпитателна роля и висока обществена стойност.

            Ако до 1949 г. СБГД „Юнак“ е доброволна обществена организация със 150 х. члена, то след това държавата поема изцяло организацията и издръжката на физическото възпитание и спорта с тази разлика, че организационният принцип от териториален се променя в производствен. Но за 10 години във всяко трудово кооперативно стопанство и в по-големите предприятия се организират гимнастически и спортни чети и клубове. Те стават стотици. В страната физическото възпитание и спорта се издигат в държавна политика за масов спорт. Образованието на спортните ръководители и треньори се издига на висша научна основа. А резултатите се демонстрират на олимпиадата в Сеул 1988 г. България е 5-тата спортна световна сила. Всичко това се дължи на юнашката училищна гимнастическа система, вече унищожена. В последните 30 години държавата абдикира от грижите за възпитанието и спорта. На олимпиадата в Рио България вече е 64-та. Изводът е само един.

   Формата на организация, финансиране и управление на физическото възпитание и спорта трябва да премине в комбинирана обществено-държавна форма. И в двете форми в България има десетилетия опит, традиции и отлични резултати. Трябва да се научим да ги познаваме, да се вглеждаме в оценките и изводите. Затова предлагаме:

   Четвърто:  Теренът известен като „дупката Индиго“ около 5 дка., след задълбочено обществено обсъждане и конкурс да се превърна в Комплекс за масов детско-юношески спорт, в който да присъства съвременния отзвук от юнашките традиции, когато на игрище „Юнак“ са участвали едновременно хиляди юнаци, а десетки хиляди са наблюдавали от страни и от трибуната.

   Юнашкият образ и традиция имат многовековно присъствие в нашата история. Юнаците са патриотите, които са готови при всеки зов на Родината да пристигнат било от Америка или европейските университети. Тях Раковски подготвя в своите легии. Те са в опълченските дружини. Веднага след войната Стамболов ги организира в първите гимнастически дружини (те са 150 хиляди) и поставят основите на Българската земска войска и Източно Румелийската гранична стража и полиция. И пак Стамболов (самият образ на юнак) поканва швейцарски първенци в спорта и гимнастиката и умението им да обучават в училищата, за да въведат модерно физическо възпитание, чрез средствата на гимнастическите уреди и новите спортни нововъведения появили се в Европа. Така на 13 Май 1894 г. София пристигат 10 преминали специално подготовка учители по гимнастика с техния организатор от Лозана. Разпределени са в 10 педагогически училища. Четирима от тях остават за цял живот в България, като тяхна втора родина. А Шарл Шампо става първият български представител на първите съвременни олимпийски игри в Гърция 1896 г. като гимнастика Шампов. Не случайно те идват от Швейцария. Това е страната, през която преминава основният културен, стопански и управленски елит на младата Българска държава. Тези първи швейцарски учители по гимнастика поставят основите на съвременното юнашко движение с девиза „Здрави и силни, дружно за отечеството“. През 1898 г. първите делегати от 14 града на страната създават Съюза на Българските Гимнастически Дружества - СБГД„Юнак“. Българската интелигенция е тази която оглавява тези дружества, учители, лекари, военни, музиканти, юристи, вишисти, министри и т.н. Десетки са ярките представители на това юнашко поколение. Тодор Йончев – идеологът на юнашкото движение и на кооперативното движение в България, генералите Георги и Владимир Вазови, министър и дарител К. Панайотов, Йосиф Буреш и др. Днес ние сме длъжни да отдадем заслужена почит на тези първи и всеотдайни строители на Нова България заедно с швейцарските им първоучители.

    Затова предложението ни е: На терена на предложение 4, да се направи паметник – възстано-вена скулптурата, която е била във фояето на трибуните на Игрището и разрушена при бомбардиров-ките на 10.01.1944, представяща победата и последната борба на Дан Колов с Риджи Сики.

   Пето:  На няколкото декара над метро станцията (около 6 дка.) да се организира постепенното изграждане на Мемориален комплекс на Юнашкото движение. Постепенно с годините, съвместно със Столична община, на основата на общ идеен проект да се изградят паметниците, бюстове и други композиционни решения, които на практика ще представляват едно скулптурно художествено представяне на Българо-Швейцарските отношения. Ще представят и спортните дружески отношения съществували десетилетия между средно европейските и славянски държави изразяващи се в многохилядните периодични юнашки събори организирани на игрище „Юнак“ и участието на наши представителни групи в тези държави. Прилагаме идейна скица на Мемориалния комплекс.

В сайта на Фондация „Св. Георги Победоносец“-Якоруда (svgeorgi-fond.com) има менюта с наименование „Паметници“ и „Български юнак“, където има подробна информация за нашите проучвания и предложеуния.

Историята показва, че добрите идеи винаги намират подкрепа и дарителският потенциал за тях е винаги наличен с времето. А подходът изграждането на предлаганите обекти в частта им художествените и скулптурни апликации да се разтегли във времето и да се предоставят на различни конкурсни победители и дарители има определени предимства, затова предлагаме такъв подход.

            Приложен документ с  фотоси и идейна скица на Мемориалния комплекс. (Фотосите са взети от страниците на Паметника-1912 и Швейцарските учители.)

18 Юни 2019 г.  София                                                                        ( п )

            Адмирал о.з. Иван Добрев – членува „Черноморски юнак“ Варна от 1937 г. р.1922 г. Дългогодишен  Командващ Военно-морския флот на България и 18 г. зам.-мин. по флота отговарящ за физическата подготовка и спорта в армията, Носител на званието „Почетен юнак – Старейшина“ и медала „Юнашка слава“                

            З.м.с.  Никола Проданов - учредител на възстановения  СБГД"Юнак", европейски и световен шампион по гимнастика и председател на Сдружение "Български юнак"                                                  

            Инж. Дочо Шипковенски – секретар и член на УС на Сдружение "Български юнак" Инициатор за отзнаменуването на 1300 г. от създаването на Българската държава-1965- архив на МВнР.