сател Никифор Попфилипов. Организирана бе вълнуваща вечер, на която бяха изнесени затрогващи прояви на приятелство и взаимопомощ между якорудчени и граждани на великата руска страна. Проведено бе честване на нашия съгражданин Анания Малаков, един от героите в боевете при р. Драва по време на Втората световна война. На това честване представител на Руското посолство връчи на юбиляра медал „Маршал Жуков " Следващата задача, която си поставя фондация „Св. Георги Победоносец", е по случай 170-годишнината на якорудското училище, която ще се отбележи през следващата 2005 г., да се изработи гранитна плоча с надпис: „На това място в двора на църквата „Св. Николай Чудотворец" през 1835 г. даскал Стойко Грашкин поставя началото на образователното дело в Якоруда". Тази плоча ще бъде поставена в парка при читалището, където някога е била църквата. Ще бъде много хубаво, ако училищните ръководства въведат традиция - всяка година на първия учебен ден ученици учители и родители, със свалени шапки и цветя да отдават заслужена почит на началото. Ще поставим паметна плоча и на гроба на даскал Стойко Грашкин, на който за съжаление няма никакъв знак. Нищо не показва, че на това място се намират тленните останки на един заслужил родолюбив българин.

Евангелска църква.

За пръв път протестантството пуска корен в Якоруда през март 1880 г. Тогава няколко семейства, тези на Марко К. Седлоев, Кръце Як. Седлоев, Агапия М. Гръков, Илия Пейов Шаламанов, се отделят от Православната църква и образуват отделно общество, което станало клон на Българската Евангелска църква в гр. Банско. По-късно към тях се приобщават и семействата на Христо Ив. Лачов, Георги Мих. Макрев, Никифор Д. Бучков, Йордан Анг. Петканешков, Христо Ст. Бозаджиев, Александър Ив. Милчев, Димитър Ив. Малаков, Маруша Хаджиценева и Славейка Зайюва. От 1929 г. те започват да събират средства за построяване на Църковен дом и през 1934 г. закупуват парцел и изграждат своя макар и много скромна църква. По какво се различава Евангелската от Православната и Католическата църква? При Православната църква богомолците се молят на светиите, които са изобразени на икони, при Католическата те са представени във вид на статуи, а при Евангелската няма нито икони, нито статуи. В храмовото помещение има само амвон, издигнато място, от което пасторът (т.е. свещеникът) изнася беседа на някаква религиозна тема свързана с живота, с нравствените ценности, след което богомолците колективно произнасят своята молитва към Бога, и след това пеят мелодични песни с религиозно съдържание, всички насядали на столове.

Към Евангелската църква е открито и неделно училище за деца. Пастори в якорудската Евангелска църква са били: Боню Гюров от с. Меричлери, Атанас Праматаров от с. Елешница, Костадин Ив. Граченов от гр. Банско, Георги К. Седлоев от гр. Якоруда, Божин Г. Белев от гр. Струмица, Пане Д. Темков от гр. Кавадарци, Костадин Ст. Мърваков от с. Гърмен, Крум Г. Бумбаров от с. Огняново и Ангел Ат. Кременлиев от с. Гърмен, с най-дълъг трудов стаж - повече от 16 години пастор в Якоруда. Евангелската църква не е успяла да привлече якорудчени. В годините на социализма, поради отрицателното отношение на властта към религията, броят на нейните членове силно намалява, а след 10.Х1.1989 г. Евангелската църква в Якоруда престава да съществува. Според данните от последното преброяване на населението през 2001 г. в селището са останали само двама евангелисти.

2. Просветно дело

През 1835 г. един факел започва да пръска искри в мрака на турското робство, един светилник, запален от скромния родолюбец Стойко Грашкин, започва да свети в душите на поробеното якорудско население. В двора на току-що построената църква „Св. Никола" той събрал да учи на четмо и писмо якорудските деца. Учениците пишели с пачи пера върху загладени букови дъсчици. В началото записвали славянската азбука, научавали я, след това изстьргвали буквите с ножчетата си и написвали срички, а след сричките - думи. След това се минавало към църковните книги: светчето, наустницата, псалтира или апостола. Учили са и смятане. При настъпването на студеното полугодие ползвали стая в къщата на дядо Назарчо Катинчаров, в която се провеждали учебните занимания. Даскал Стойко Тошев Грашкин е роден в Якоруда през 1811г. Той е потомък на имотната някога скотовъдна фамилия Шишкови, която е притежавала обширна гора и пасища в южните склонове на Рила, в местноста, която и днес се нарича Шишковица. В резултат от набезите на хайтите в Якоруда, на два пъти фамалията е ограбвана и опожарявана и се разорява. Наложило се имотите да бъдат продадени. Бащата на Стойко бил шивач. Притежавал е воденица на р. Гниле, близо до тяхната махала Мечковец. Имал пет деца - трима синове и две дъщери, но от всички Стойко бил най-буден и това подтикнало Тоше Грашкин да го изпрати да се учи на „четмо и писмо" в Рилския манастир.