Последна актуализация

23 03 18

     Свети Никита Ремесиански (Nicetius, també Nicaeas, Niceas, Nicetus o Nicetas, Νικήτίος, ) е църковен деец, живял през 4-5 век сл.р.Хр около 335–414.(или 353 - 24.04.431) В църковната йерархия достига  поста епископ на Ремесиана (античен град между Пирот и Ниш близо до днешния Бела Паланка  в римската провинция Вътрешна Дакия  Произлиза от илирийското племе  Дардани. Св. Никита се почита на 22 Юни. Известен  с  това, че написва 6 богуслужебни книги и създава азбука на траките и превежда библията на тракийски език

Счита се, че "Библия Бесика" е написана за покръстването на бесите или в Ремесияна или в "планински манастир в земята на бесите". Според св. Григорий Нисийски тя е завършена преди 394 г.  Описано е, че като тракиец от близки до бесите земи, е участвал активно в процеса на християнизация на бесите и поради това е направил този превод. Иконата е единствена в църквата в Добърско - фото автора 230328.

   За разлика от Библията на Вулфила с готска азбука и Ватиканският пергамент - най-ранния кирилски ръкопис, до сега се смяташе, че няма открити оцелели образци от азбуката и библията на траките.

   Древната църква “Св.Георги” 4в. в Якоруда (5 корабна) се предполага, че е църквата, в която е ставало християнизирането на бесите (втората вълна на християнизация на Балканите, след първата на св.Павел и св.Андрей). Над града има светилища свързани с Н.Ремесиански  и тези времена, за които в древни извори има оскъдна информация.                                                                        Библия БЕСИКА

       Печатът  на  ВУЛФИЛА        Задача за местните краеведи и свещеници е да проучат  това древно минало на гордите беси.

                     Едно пряко потвърждение за създаването на Тракийска библия и косвено потвърждение на твърдението ми, че Константин Велики е инициатор (и сигурно е имало документи за това) на превеждане на библията за всички народи към които Източната Римска империя с новия си център Византион - Константинопол, има интерес за включване в сферата на влияние, е започнато по негово настояване и реализирано изцяло след смъртта му, е следният текст:

    Около 399 година Йоан Златоуст пише:
„ ... скитите, траките, савроматите, маврите, индийците, даже жителите на крайните предели на вселената, всички любомъдърстват превели на собствения си език тези изречения [Евангелията] [6]

     Скитите, траките, савроматите, сарматите и други и дори част от индийците са с племенен произход от разселения след Черноморския потоп (катаклизъм) древен понтийски (причерноморски) народ. Следи от това разселване и битовата им култура се намират и в Башкирия, зад Урал, Казахстан и още по далече на изток, както и в Мала Азия на юго изток.

     Много важен извод, до който стигаме по повод християнизацията на бесите е следният:

    * Най-вероятно църквата „Св. Георги” край Якоруда, до чийто руини нашата фондация построи нова църква „Св.Г. Победоносец” и планираме изграждането на манастира „Св. Никита Ремесиански”, да е построена от Траянополската митрополия (4-5 в.) имаща до 10 епископа в Рило-Родопския масив. Усилената мисионерска дейност и християнизация особено на Никита Ремесиански (след 370) сред бесите в района от Филипи (Беломорието) и Солун до Сердика, ръкополагането на повечето епископи в района, говори за една успешна дейност. Свикването на Четвъртия вселенски събор в 451 г. и неговите решения налагащи отделна епархия "Родопа" и Цариградския архиепископ за патриарх сред равните, говори за растящата роля на църковната воля, вече и в Константинопол и сред държавните дела. Само с изключително силна роля на Траянополската митрополия може да се обясни възкачването на императорския престол в 457 г. в Константинопол на Лъв І – вожд на бесите, след което следва неговата династия до 518 г., следвана от династията на Юстин. Логиката подсказва, че строежът на християнски храмове в земите на бесите е започнал още по времето на Теодосий І и Никита Ремесиански и се е засилил по времето на 5-те императора от династията на Лъв І. Руините на Якорудската църква „Св. Георги” имат впечатляващи размери, по два кораба от двете страни на олтара, като десните са отнесени от порой възникнал  след 1700 година. Църквата е опожарена 1669 г при втората ислямизация на поречието на Места.. Наличието на топъл минерален извор в непосредствена близост подсказва, че мястото е било и важен средищен център на пръснатите наоколо родови селища на бесите. *

     Изследванията на покойния Стефан Гайд трябва да се проучат сериозно и особено за Библия Бесика, преди да се изказват фриволни оценки. Дори в изследванията, пътуванията и работата на братята Кирил и Методий има нови факти, чийто корени са в ранното християнство и които логически се свързват и с тракийското наследство, още повече, че те са родени в тези земи. Твърде лековато е да се смята, че всичко за дейността на Кирил и Методий, с основни гръцки извори е откито, изчерпано и достоверно.Изследователят Черньо Чернев откри манастира ПОЛИХРОН (преименуван в древността и забравен), където Св.Кирил е сътворил ГЛАГОЛИЦАТА - по-скоро преработил съществуващата азбука. ЧЧернев твърди че вероятно копие от Библия "БЕСИКА" (в книгата му "Глаголицата,азбука на Бога) се съхранява в Манастира "Св.Екатерина"-Синай.

      Християнизирането на траките (беси,гети,готи, пеони,едони, мак-едони, илири и т.н.) и всички балкански народи преминават през три етапа. Първият започва с делото на св. Андрей (движейки се по брега на Черно море до Крим, после покрай Дунава, по Морава и до Солун). Свети. Павел - се движи от Босфора покрай Бело море към Солун -това става след 50 г. н.е.След тях следват учениците им. Вторият етап се активизира в периода на Константин Велики до Юстиниян Велики (от 310 до  края на VІ век). В този период е и  делото на Никита Ремесиански (до 414) и Вулфила. Третият етап се активизира с Борис І и Симеон І. Резултатът издига престижа на тези племенни общности довели до императорския трон на десетки тракиици след Константин  Велики - Констанции ІІ, Маркиан, династиите Лъв І, Юстин, Юстинян Велики и много др. А след делото на Симеон утвърдените християни създават и империята на българите.

Българи пред паметника на св. Андрей - Херсонес-Севастопол-Крим, 6 Ное 2015

Николай Кондрашкин - волжско-уралски българин - Уляновск,

Дочо Шипковенски - Дунавска България - Троян,

Иван Абажер - българин от северното причерноорие - Крим,

Черньо Чернев - българин от западното причерноморие - Поморие

                         Каква е Вашата подкрепа за Манастира "Св. Никита Ремесиански"?