Акад. Ангел Балевски

4 04 20

За Акад. Ангел БАЛЕВСКИ

Човекът, Инженерът, Професорът, Организаторът, Дипломатът, Общественикът, Мислителят, Българинът –

Представяме тази негова сатира

БЪЛГАРИАДА

Художник: Б. ДИМОВСКИ

Технически редактор: Д. ШИПКОВЕНСКИ
Коректор: Т. КЛИСУРОВ

Предпечатна подготовка и печат
"ЛИТЕРА ПРИНТ" ЕАД - СТАРА ЗАГОРА

1995

Ангел БАЛЕВСКИ -
българинът, троянецът, един от
световноизвестните учени

Преди много години в годния край на Троян, току под Дъскотииа, в семейството на Балевци се родил син. Дядо Ангел се зачервил от радост и гордост и слязъл в мазата да бърше сълзи и да пълни отдавна приготвеното буренце с ланска препечена ракийца. Името се е родило. То има ли по голям празник за един – дядо. Баба Пена се навела над моминския си скрин и от най закътаното вързопче извадила булчиния наниз, па отделила една австрийска пендара за училище, когото порасне. Роднини и съседи поляли радостта богато и пожелали все хубави и замъчни неща но щастливото семейство и малкия Анчо.

Но дошли годините но балканските войни и Анчо отрано се лишил и от бащиния съвет, и от опората, и от скътаните бели пари. Расъл и играл из баирите на Капинчо и Турлата, газил вировете на Осъма и Попишка, с папурени саби се биел и бели правел, но и учението му вървяло. Все по различен начин се опитвал да решава задачите по математика и постепенно станал любимия ученик на даскал Ристю. Какво е привличало двамата - уважавания и пълен със знания учител и малчугана от горния край с ококорените за знания очи, сега вече е знайно. Пъргавият и богат ум, задълбочените интереси към познанията, към немската култура, език и техника, желанието до дава от себе си на хората и чувството за хумор превърнали гимназиалните години, прекарани в София, в години на подготовка за един пълноценен живот. Оттогава датират и първите сериозни награди за ученолюбивия троянец - награда за най добър ученик по немски в софийските гимназии и то дадена от немската легация.

Дълбок синовен поклон е споменът на Ангел Балевски за всеотдайната грижа на майка му за израстването му като възпитан и образован гражданин. Голяма е признателността му към всички, които са му помагали за учението му в Чехия.

Балканът за България е нейния гръбнак, а чедата му израсли в неговите пазви, са гръбнакът на българщината. Може би затова и

самочувствието на българин се запазва и развива в младия инженер независимо, че е под въздействието на богатата чужда култура, в спокойна и процъфтяваща през началото на 30-те години Чехия.

Когато се говори за първите години на Балевски като инженер в България, трябва да се изредят много и най-различни по характер начинания. При това всички те завършвали и с натрупан опит и с изплащане на борча за учението. И като инженер в малките софийски работилници и във фабриките "Чиличена ръка" и "Електрометал", навсякъде прилагал и оригинални решения и по някаква новост за преодоляване на материалния и инструменталния недоимък. Те били както неочаквани и дръзки за колегите му, така приемливи и пестеливи за възлагателите. Затова е било и съвсем естествено балканджията с изследователския дух да бъде поканен в новосъздаващата се политехника в София, където спечелва конкурса за един от първите преподаватели. След това оглавява и най-младото направление - технологичното. Като помисли човек за тези пионери, начело с академик Наджаков, за годините след войната, това е било голям кураж и много силна амбиция, непоколебима вяра в необходимостта и възможностите за развитие на научно-техническия потенциал на нацията.

След 35 години, създадения и ръководен от академик Ангел Балевски „Институт по металознание и технология на металите“, по развойна тематика и възможности за реализирането й, по производствени възможности, по научно-инструментална екипировка и с най-безценното достижение, окомплектоване с учени и специалисти, Институтът стана най-големият и мощен институт от този профил в Европа. С повече от 250 учени, с над 600 изобретения и патенти, осигуряващ промишлеността и армията ни с уникални машини, технологии и продукти. Всичко това, в стила на самия ръководител, може да се оцени пестеливо като: „Добре свършена работа с много мая в нея".

За човек от Балкана изкачването на връх не е само удоволствието да видиш от високо и се насладиш на природата, а да потърсиш и осмислиш връзките и смисъла на живота, който пърха долу, да го насочиш към нещо по-рационално. Така и професорът, а по-късно и академикът Балевски, от позициите си на ректор на Машинно-електротехническия институт и председател на Българската академия на науките, винаги е търсил обвързването на научния потенциал в мощни дисциплинирани колективи, а така и продуктивността е висока и резултатите се множат, а и опитът се предава по-ефективно. Той винаги е търсил възможностите да учи студентите и аспирантите си на самостоятелност и творческа мисъл в работата им, и постигна всичко това. Днес хиляди учени, инженери и ръководители се гордеят с това, че са негови ученици и последователи.

Може би е по наследство, но умението на академика да разказва за живота и ежедневието, за науката и обществото, погледнати внимателно в тяхната същност, през една жизнена и народностна психологична призма и да ги представя с един нежен хумор, е изключително силно развито. То прави всеки, дори и неволно заслушалия се, в неотлъчен слушател. Но това не са анекдоти и хуморески, насипани набързо с риториката на вдъхновението. Това са аналитично подбрани и синтезирани сентенции, в една неотразима панорама от личности, епохи, метафорични герои и примери, представяща и защитаваща гражданската му позиция по проблема на дискусията. Интелектуалното излъчване и магнетизъм на академика не е случайно и то е оценено на десетки форуми и в много страни. При приемането му за почетен член на Зюдостойропа Гезелшафт в Мюнхен например, всички други новоприети чуждестранни членове са били поздравени за оказаната им чест, като членове на обществото и единствено за академик Балевски спонтанно от трибуната се заявява, че неговото приемане е чест преди всичко за обществото. Затова съм убеден, че дори и само една, която и да е от сатирите в тази книжка, ще Ви представи един убедителен образ на академика-гражданин. Помня едно негово изказване по повод на проблемите на качеството, когато цялата народопсихология на Иван Хаджийски, но осмислена и обогатена от рутината на световния учен и технократичния подход към проблема, бе представена в едно изказване на национален форум - точно, убедително и запомнящо се.

Мисля, че много малко хора са обърнали внимание на някои факти, които представят академик Балевски и в едно съвсем друго поприще - като посланик, не титулуван, а от тези по призвание, достойно представящи пред света своята малка и бедна нация, отлично познаващ нейната стара и богата култура.

Единици са тези, които помнят и зная, че през 70-те години в основата на възстановените първо научни връзки с Дружеството Макс Планк - Мюнхен, а след това и дипломатическите с Федерална република Германия, стои Ангел Балевски, Никой не е очаквал, че първата протоколна визита на председателя на Българската академия на науките, определена за 20 минути, ще трае два часа и половина и че накрая двамата професори, гордият проф. Раупах и българинът ще слизат по централните стълби прегърнати и възторжено, забравили всякакви пуритански протоколи, ще пеят българската туристическа песен за Троянския балкан. Опитайте се да си представите слисването на присъстващите. Но само след два месеца е подписана първата спогодба за научно сътрудничество между БАН и немски институти, а след още няколко месеца дипломатите бяха принудени от хората на науката и разума да с и подадат ръце и така започна бързото възстановяване на традиционните търговски, промишлени, научни и културни връзки между двете държави.

А г-н Шабал, председателят на френския център по научни изследвания е не само изненадан и очарован от рецитирания от акад. Балевски български фолклор, свързан с поемата „Балканджи Йово“, но се проявява като запален българист и така се слага началото на поредица от нови контакти и един разширен превод на наша литература. За съжаление и в случая нисшите духом и главно бюрокрацията успяват да посмачкат каквото могат и от тези начинания.

При разширяването на контактите със Лондонското кралско дружество, при установяване на връзки с Британската академия, при представянето на БАН пред Гръцката академия, работата му в конференциите на Пагуошкото движение и на много други научни форуми, всичките тези му изяви се открояват с родолюбие, с изявена национална гордост, съчетана с достойното уважение към партньорите, с ерудицията и умението да говори с гласа на житейските мъдрости. За академик Балевски нихилизма и шовинизма са еднакво противни явления при изява на българската национална самоличност и това е определящо при отношението му към хората.

Затова и днес ще го видите между хората в неговия институт, на различни обсъждания за бъдещето на българската наука и култура, при Академичния форум за национална политика, на форума на миролюбивите балкански сили в Атина и на много други обществени изяви. Навсякъде неговите изказвания са пропити от пребогатия му житейски опит, те са водопадите от точно пасващи примери, фолклорни мъдрости или цитати от нему равни личности. Те правят срещите с акад. Балевски една школа по българщина и достойно гражданско поведение.

Нито за момент не е будило съмнение, че всяка земляшка организация би се гордяла с такъв съгражданин и затова още на учредителното събрание на фондация „Троянски край", академик Ангел Балевски бе избран за неин първи почетен член.

Бъди все така здрав, бодър и сред нас.

инж. Дочо ШИПКОВЕНСКИ член на управителния съвет на фондация "Троянски край"

Книгата се посвещава на 85-годишната всеотдайна служба на академик Балевски към българската нация.

- - -

Настоящата сатира се издава със съдействието и спомоществователството на следните издателства, фирми и лица:

ИК "Христо Ботев" - София

"Литера принт" ЕАО - Стара Загора

Колективът на "Институт по металознание" - София

Колективът на "ЕЛМА" АР - Троян

Колективът на "ВИТЕКС-ТРОЯН" АР

Кооперация "Обнова" - с. Черни Осъм, Троянско

Фондация "Троянски край" - Троян

О.з. генерал Костадин Коцалиев

Снежина Шабанова - Хакщок - председател на женското дружество на българите в Австралия "Баба Тонка" - Мелбърн

Фирма "СКАЙ-Р" - Андрей Шипковенски

- - -

Посвещавам тази книга на народа ни

( из "ТРЕВОГИ" )

Ангел Балевски

(35) …Опасно и жалко е, когато се мисли само в една посока.

(30) … Убежденията и становищата си не менят само глупците и мъртавците.

(30) … Ние тази наша изстрадала Майка България никога няма да я измъкнем из блатото, в което е потънала, ако не надживеем пристрастията си, не обединим силите си.

(26) ... Аз съм се стремял чрез академията, чужденците да бъдат запознати с България, с душевността на България, с туй, което представлява българският народ със своите духовни ценности. И те са добивали действително една реална представа за нас. За мен тази роля на академията не е била по малко важна, отколкото да прави наука, да подпомага развитието на страната (защото още в първия устав на академията стои една от главните нейни задачи - да разпространява всеобщо просвещение всред българския народ и да му сочи пътя към неговото веществено обогатяване. И академията е сочила пътя на българския народ към неговото извисяване).

11 Юни 1996 г.

(Извадките са направени с разрешение на ИК “ВЕК 22“ от издадената от нея книга-интервю с академик Ангел Балевски „ТРЕВОГИ“ , по повод честването на 85-годишнината му.

Номерата посочват поредния номер на въпроса, към който е цитата.

- - -

От "БЪЛГАРИАДА"

Първото стихотворение ХОБИ - СТИХОПЛЕТ (24)

29. 09. 1991 г.

ПРЕДГОВОР

Сборникът "БЪЛГАРИАДА", който читателят държи в ръцете си, съдържа сатирични творби на един от най-известните български учени и общественици академик Ангел Балевски. Това че академик Балевски предлага на българския читател такъв сборник, не може да не изненада, както изненада и мен самия. Някои ще погледнат на този факт с предубеждение, други - с иронична усмивка. Каквито и да са нашите литературни претенции към тази проява на акад. Балевски, мисля, че ще се съгласим в едно - тя ни дава възможност да опознаем или по-скоро да се запознаем с една друга страна от личността на видния учен. За онези, които го познават по-отблизо, ще се убедят, че това е личност с активно обществено съзнание, мислещ и търсещ гражданин на нашата епоха и крайно чувствителен към актуалните проблеми на нашия национален живот. Като вземем предвид, че творбите са датирани от 1991 година насам, може да разберем . вълненията на автора и главно неговата оценка на всичко, което става през тези последни пет години в нашето отечество. Както можем да се досетим, в повечето случаи тези шеговити иронични истории, стихотворни сатирични сказания, полу-басни, полу-приказки, далеч надрастват конкретното историческо време и засягат общи черти на националния ни характер, чертици и черти, които често са влияели и върху нашата историческа съдба. Сам акад. Балевски заявява, че той не флиртува с музата на поезията признава, че писането на стихотворните му изповеди е по-скоро негово хоби.

За подобни изповеди единственото задължително изискване е да бъдат искрени, а в това отношение съмнение не може да има. Големият българин гражданин и учен не си е изкривил душата нито в един миг и това придава на неговата творба чара на истинското, наситеното с мъдрост и страдание библейско откровение.

10 Април 1996 г.

Николай Хайтов

0-200130, 1-200404

- - -