Второто потурчване на Якоруда

Последна актуализация

14 02 02

Кратко представяне на книгата

Живко Сахатчиев

ВТОРОТО
ПОТУРЧВАНЕ
НА ЯКОРУДА
1990- 1995 ГОДИНА

/статии, писма, документи, разговори/

Второ допълнено издание
Живко Сахатчиев "Второто потурчване на Якоруда"
1990-1995 година /статии, писма, документи, разговори/
Българска, I издание Формат 60 х 84/16
Печатни коли 13.50
"Полиграфюг" - ООД - Хасково
Издателство "Зеница*
1996.Г.

Извадки от книгата

..."Докато очи гледат и мозъкът работи,

нека да изпълняваме нашия обществен дълг,

колкото и както можем в служба на родното ни село,

като не правим въпрос ще се признае ли това или не.

Това не е Важно.

Важното е спокойна съвест за изпълнен дълг.

Все ще се намери някой да посочи на тия след нас

това, което сме извършили ние. ..."

(Откъс от писмо на якорудския писател Никифор Попфилипов до учителя Ангел Седлоев - Ефендията,1930 г.)

За автора

ЖИВКО АЛЕКСАНДРОВ САХАТЧИЕВ е роден в гр. Якоруда през 1934 г. Произхожда от будно семейство, чиито предци са взели дейно участие в национано-освободителните борби на Българския народ. Дядо му, по бащина линия е един от учредителите на ВМОРО (Вътрешна Македоно-Одринска революционна организация) в Якоруда и става секретар-касиер на комитета. По време на Илинденското въстание 1903 г. той е заловен от турците и смазан от бой. Другият му дядо, по майчина линия е участник в боевете на четите за Белица. При разгрома на възстанието той е заклан от турския аскер.

На 6.V.1944 г. бащата на Живко Сахатчиев е изпратен в концлагера "Демир Хисар" в т.нар. "черни роти". От 1949 г. до 1954 г. цялото семейство пак по политически причини е принудително изселено в старопланинското селце Дрента, Еленско.

Висшето си образование Живко Сахатчиев завършва през 1961 г. в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и става учител по география. Има квалификация "Първи клас" и звание "Главен учител". Носител е и на званията "Майстор на спорта по туризъм" и "Заслужил природозащитник". С помощта на учениците той събира пушки, пищови, ятагани, железни светилници, украшения и битови предмети, старинни монети, снимки и документи, които предава безвъзмездно на Якорудското читалище и така в Якоруда се създава музей. (В момента музея не съществува-2013г.)

Има над 30 публикации в различни списания и вестници по педагогически и методически въпроси. Носител е на орден "Кирил и Методий"- І степен и медал "Алеко Константинов". За отстояване на българщината в Родопите е награден със звание и статуетка "Балканджи Йово". (1994 г.)

На 7. I. 1990 г. Живко Сахатчиев е един от учредителите на ОКЗНИ (Общонароден комитет за защита на националните интереси) в София. През 1991 г. Възстановява ВМРО в Якоруда. Член на "Академичния форум за национална политика - 1993 г. Понастоящем е член на Управителния съвет на Общонародния комитет "Васил Левски" и член на Обществения съвет на Националния клуб „Родолюбие”. Член на Международната Академия по Българознание, Иновации и Култура - удостоен за изключителната си краеведческа дейност и творчество със званието академик.

ДОСТОЙНО ЗА ВЪЗХИЩЕНИЕ

( Есе за Живко Сахатчиев от Николай Хайтов )

Случаят с Живко Сахатчиев потвърждава правилото, че всеки тежи според стойностна на делата си. Делата Сахатчиеви направиха това име популярно, когато над българщината в една от нейните крепости - град Якоруда надвиснаха тъмни облаци на второто потурчване. Има нещо знаменателно в този случай. В своето начало българското възраждане роди Паисий Хилендарски, защото духът навремето го изискваше. Накрая със същата сила се извиси името на Захари Стоянов, защото трябваше някой да описва трагизма и величието на пробудения български дух в неговите гигантски усилия да отхвърли от себе си робските окови.

От края на 1989 г. насам един дългогодишен учител по география в малкото родопско градче започва да се откроява над еуфорията на размирните времена, обхванали страната ни. Един известен учен и публицист ги определи като "второто кърджалийско време". И мисля, че напълно справедливо. Събитията безусловно го потвърдиха.

Това, което се съдържа в тази книга е проклятието срещу разрушителния дух на това "второ кърджалийско време". Авторът сполучливо я озаглавил "Второто потурчване на Якоруда 1990-1995 година. „Статии, разговори, писма и документи". Душата на българина страдала прекалено много от явлението, което е известно за поробените от османските нашественици народи като "потурчване", е болезнено чувствителна дори към произнасянето на тази страшна дума.'Тя носи в своето съдържание и смислов пълнеж тежки спомени, в които дрънкат окървавени робски вериги, а гласът на Балканджи Йово стряска в сънищата.дори и най-закоравелите души. Сега, когато отново сме обречени, този път от своите на тази трагедия, всяка страница от книгата на Живко Сахатчиев се превръща в кървяща рана за всеки, запазил в душата си жаравата на българщината.

Не случайно делата на учителя по география от Якоруда развълнуваха дълбоко много от българските интелектуалци. В своето изказване пред годишно-отчетната конференция на Общобългарския комитет "Васил Левски" на 7 февруари 1995г., Министърът на образованието, науката и технологиите акад. Илчо Димитров го нарече "Камбаната на народната свяст в Родопите". Това са силни думи, но делото на Живко е напълно достойно за тях. В статията си "Будителите на новото време" (Дума, бр. 252, 2 ноември 1994 г.) друг български патриот - Петър Берон - постави Живко сред будителите на новото време. По-специално той пише: "Трябва да опазим чувството за вяра и народност, и то за Вярата като поведение и като връзка с българщината. В Родопите се труди като истински апостол отец Боян Саръев. С опасност за себе си и почти без ничия помощ, този съвременен будител върши невъзможното - сам издига стената на вярата пред мътните вълни на опоганчването. Друг будител, Живко Сахатчиев, сам воюва срещу потурчването на Якоруда - сам, не само срещу местните еничари, а и срещу продажни чиновници и президентски съветници".

Нужно ли е авторът на тази Книга да бъде представян на читателя? Мисля, че това е напълно излишно. Името му е достатъчно известно. Нацията го познава по делата му. По тях го познават и враговете на българщината: неведнъж му произнасят смъртна присъда, чието изпълнение все още не е отменено. Продължават дневни и нощни заплахи, продължават и опитите за физическа разправа.

Но и Живко продължава своите дела достойни за възхищение. Нека читателят, който не го познава достатъчно, го открие в страниците на тази Книга. Те са разказ не за автора, това ще сторят бъдещи летописци; те не са и Жалби на отчаяния дух, отново окован в робски вериги; те са епопея за безсмъртието на българщината като Дух, като Воля, като непокорство и съпротива срещу опитите да бъде обречен. Ето това прави тази Книга достойна за възхищение.

1 декември 1995 г, София НИКОЛАЙ ХАЙТОВ

Разчитаме на много СКРОМНИ ДАРЕНИЯ

ВЪВЕДЕНИЕ

Първото потурчване на Якоруда е извършено през 1669 г. от еничарският големец Пенджика - якорудчанинът Петър Чопев, взет като „кръвен данък" от поробителя. Започнал със своя род, той собственоръчно отсякъл главите на двамата си по-възрастни братя, отказали да приемат новата вяра. Последвал Зайковият род и т.н. Извикан внезапно до Истанбул, той не можал да извърши докрай пъкленото си дело. Поробителите помохамеданчили значителен брой якорудчани, но не могли да ги потурчат. Те си запазили българския език, българските фамилни имена, българските песни, роднинските връзки с родовия корен, българските имена на местности, реки и селища, и дори християнските обичаи Гергьовден, Благовец, Свети Четиридесет мъченици, т.е. те си останали българи. И така до 1990 г., когато безродни български политици легализираха антибългарската организация ДПС.

"Втората ми мисия е - да направя Всичко възможно, за да може у помаците да се изгради турско самосъзна ние. Аз съм длъжен да ги изуча турски език и да ги приобщя към турската нация".

Думи на Ахмед Доган, казани на 12 Юни 1990 г. пред турския дипломат Алев Калъч.

И това не са празни приказки, фактите доказват, че лидерът на ДПС държи на думите си, не се спира пред нищо, за да постигне целите, на които служи. Започва второто потурчване на Якоруда. Само две години по-късно, на 10 октомври 1992 г. от всичко 1721 ученици в Якорудската община, 1174 ученици с български родов корен и с майчин български език, бяха записани като турци в ежегодния статистически отчет па ЦСУ за училищата, т.е. 1174 стопроцентови българчета станаха турчета. До тази дата в Якорудската община са живели само българи, изповядващи християнска и мохамеданска религия и съвсем малко цигани, но никакви турци. В етнографията на вилаета, издадена в 1878 г., в Истанбул, по данни на регистъра от 1873 г. за Якоруда е отбелязано: състои се от 2020 жители, от които българи - 1500 и българо-мохамедани - 520, т.е. турските чиновници не са намерили нито един турчин в Якоруда. Ученици, които донесоха в училището декларации от своите родители, че са българи, на следващия ден донесоха други декларации, пак подписани от същите родители, но този път, че са турци. За една нощ те бяха сменили своята етническа принадлежност, бяха станали други. ДПС по най-категоричен, начин ги беше заставило да направят това. Два месеца по-късно, при официалното преброяване на населението и техните родители бяха писани турци. Това, което турските поробители не бяха успели да постигнат за повече от 500 години, сега в края на XX век, в свободна и независима България, бе постигнато само за две години. Пред очите ни се откъсват живи части от майка България.

... ... ...

"Като бях малък..."

- В училищния двор деца, настръхнали като петлета, изпробваха мускулите си. Като децата във всички училищни дворове. Марио, Медко, Ангел, Вайде...

Как се казваш?

Абди, отговаря момченцето. - Като бях малък ми викаха Красимир.

В кой клас си?

Ами в първи...*

(Отксъс от "Якоруда се потурчва спокойно", Бойка Асиова,

В. "Дума" от 27 ноември 1992 г.)

* * *

* Журналистът Светлозар Бахчеванов пита едно дете в училището в Якоруда как, се казва. „То ми отвърна, че се казва Юсеин. Предишното му име бяло Ангел." ,-„А как ти викаха преди в къщи?" - „Ангел..."

(Отксъс от "Турци сме, но говорят български...", в. "Стандарт" от 15 декември 1992 г.)

... Разчитаме на много СКРОМНИ ДАРЕНИЯ

СЛЕДВАТ 209 СТРАНИЦИ НА ЖЕСТОКАТА ИСТИНА ЗА ПОТУРЧВАНЕТО НА България в ХХ век !!!

Живко Сахатчиев е Носител на ордени, медали и отличия, Народен учител

Член на Академичния Форум за Национална Политика - 1993

Председател на Фондация „Св. Георги Победоносец” - 1996

Член на БАНИ - 2009

Член – академик (2012 юни) на Международната Академия по Българознание, Иновации и Култура – МАБИК,

19.2.2006 (Май 2013)