щадка. Откакто се помни, мястото се нарича Гергьовденска църква и на него има един много стар ка менен кръст. За нас е много важно да знаем дали тук действително е имало църква, както говори пре- данието. Някои ме съветват за по-бързо мястото да се изравни с булдозер, но ако наистина е имало църква, ще бъде кощунство. И още помолих Божидар Димитров да не плащаме за археолога още не съм събрал нито една стотинка. Той ме изслуша внимателно, след което каза: „Слушай, Живко! Ислямът неумолимо настъпва в целия свят и вие в Якоруда се намирате в първия окоп за отстояване на християнската цивилизация, а ние в София досега не сме си мръднали пръста да ви помогнем. Не само че ще ти изпратя безплатно археолог, но ще ти изпратя и 20 000 лв. (преди деноминацията - б.а.}, за да хванеш ученици от Х и XI клас през лятната ваканция, защото никой няма да ти работи без пари." Божидар Димитров удържа на думата си. Нещо повече - вместо обещаните 20 000 лева, той изпрати 120 000 лева. И още на първия ден от разкопките се разкриха зидове от олтара на антична църква от края на V век, една от най-старите в България. Твърденията на разни емисари и отпечатани в Истанбул писания, разпространявани усърдно от активистите на ДПС, че в Якорудско землище са живели мюсюлмани още преди идването на славяните и прабългарите, се пукнаха като сапунен мехур. При по-нататъшните разкопки на терена, който ще се застроява, бяха разкрити 41 християнски погребения. Затова бях много изненадан, когато след време прочетох в една дописка на в. „Дума", че на пресконференция в София археологът Иван Петрински бил заявил, че църквата била върху основите на стара джамия. Трябваше на два пъти да опровергавам в ре дакцията на вестника това нелепо твърдение. Някой изглежда му е дал много пари, за да си позволи да се излага по този начин. Или пък журналистката погрешно е предала казаното от него. Но това можеше да предизвика сериозен протест от Световната ислямска лига, че в България строят църкви върху основи на джамии. Това твърдение е нелепо, защото как може църква от V век да е построена върху джамия, при положение, че тогава никъде в света не е имало джамия. Пророкът Мохамед поставя началото на исляма в 622 г, т.е. в VII век. Дотогава това учение, тази рели

гия просто не е съществувала. А доколкото ми е известно, турците пък приемат исляма от арабите чак в IX век. Може би съвсем не беше случайно, че по инициатива на същия археолог Петрински, без знанието на фондацията, бе създаден филм за новопостроената църква „Св. Георги Победоносец", в който по-голямата част от него бе посветена не на църквата, а на якорудската джамия и нейния ходжа, който непрекъснато ни убеждаваше, мюсюлманската религия е много добра, че тя е най-добрата. Не че имам нещо против тази религия, но в случая това съвсем не беше уместно да се прави. С много ентусиазъм, с всеотдайност и себераздаване църквата бе построена за една година. Много хора се включиха в строежа с труд, с пари или с материали, с мисълта, че участват в някакво голямо, свято дело, че това не е случайно хрумване, а мисия. Но най-голям беше приносът на учредителите на фондацията - от порядъка на милиони левове за всеки един от тях. Ангел Римпев построи сградата и постави прозорците и вратата. Асен Чонков направи мазилката и пода, плюс плановете, арматурата и цимент. От Янко Хаджигеоргиев са тухлите, свещниците, църковните утвари, икони, по-голяма част от стенописите, 1000 долара и 1700 германски марки. От Иван Римпев са керемидите и кубето, обшито с медна ламарина. От Лазар Бучков - камбаната и един милион лева. Освен тях Боян Цинцев изработи като дарение един прекрасен иконостас. Полюлеят пък бе подарен от Георги Велков, а железните решетки на прозорците и вратата - от Георги Дринцолов, от Илия Ник. Рашков - 1 млн. лева (преди деноминацията) и т.н. Не мога да забравя баба Мария Роснева, прегъната буквално на 90 градуса от годините, как стъпка по стъпка, почти пълзейки, напук на голямата си сиромашия и немощ, беше донесла 10,000 лева за църквата. „Бабо Мария, няма да ги взема - й казах аз. -Пенсията ти е толкова малка, че не стига за храната, камо ли за лекарства". „Ще ги вземеш, ще ги вземеш, чедо! Това е за църква. Няма да мръдна оттука, докато не ги вземеш" - настояваше тя. Аз ги взех, но съвестта още ме гризе. А лицето на баба Мария се озари от една тиха радостна усмивка и си тръгна към дома доволна, с чувство на изпълнен дълг, че и от нея има частица в новата църква, за разлика от „народните" представители и бизнесмени Ирина Бокова и Емилия Масларова, които не пожелаха да дадат дори един лев. Подкрепа не получихме и от Дирекция по вероизповеданията при Министерския съвет. Директорът Л. Младенов обеща 2-3 млн. лева, но не получихме нищо. Поканихме го да дойде на откриването на църквата, но не дойде. Подадохме молба за подкрепа и до фондация „Бъдеще за България" на съпругата на министър-председа-