„Интересно място! Дойдохме толкова изнервени и напрегнати, а съвсем кратко време се успокоихме."
През пролетта на 2002 г. в църквата пристигна Елена Ушева, дарителката на 12-те апостолски стола и прекрасната кандилница. Тя водеше със себе си Богдана Николова Дончева, едно от шестте златни момичета, които навремето спечелиха първия златен медал за България на световно първенство по художествена гимнастика в ансамбловото съчетание. След като се помолиха в църквата, бившата гимнастичка, сега треньорка, излезна отвън, легна на тревата и затвори очи. Земята още беше влажна, имаше и роса. След малко аз отидох при нея. „Моля Ви, станете! Ще изстинете. Елате през лятото и лежете колкото искате, но сега ще се разболеете." Елена Ушева ме дръпна настрана и тихо ми каза: „Остави я, Живко! Преди един месец единственото й дете, син на 20 години, първа година студент в Юридическия факултет, попаднал в компания на наркомани. Били си инжекции, но понеже на него било за първи път, дозата се оказала голяма и починал. Тя от един месец не е мигнала. Сега тук за пръв път намери спокойствие." И още един пример.
През 2000 г. журналистът от в. „Дума" Иван Илков от Благоевград междудругото заяви: „Пет пъти съм бил в църквата на баба Ванга, но от нея излизаш потиснат (някои казват, че баба Ванга била посочила друго място за строеж на църквата, но кой знае от какви съображения, не са изпълнили желанието й), а тук, в тази църква, се чувстваш ефирен, става ти леко." Това го потвърдиха и придружаващите го лица - видни общественици от Благоевград, Разлог, Белица, Добринище и други селища. Радостните моменти обаче се редуват с такива на тревога и загриженост. През м. февруари 2000 г. неизвестни лица бяха съборили кръста от кубето на църквата. При падането си 75-килограмовият железен кръст беше пробил покрива на църквата, в резултат на което стенописите по западната стена се бяха покрили с лед, а подът на храма се бе превърнал в ледена пързалка. Веднага заминах за София, за да се срещна с художника Сашо Рангелов и да го питам какво да се направи. „В никакъв случаи не къртете леда - каза той, - защото стенописите ще се съсипят. Изчакай¬те ледът сам да се стопи през пролетта. И дано такова нещо втори път да не се случи."За съжаление се случи. На 24 декември с.г. срещу Бъдни вечер, кръстът пак беше съборен. За щастие беше пробил покрива над външния свод. Разкъсана бе и медната обшивка на кубето. След това произшествие кръстът беше така занитен, че повече да не може да се събори. И понеже става дума за кръста, ще споделя и следното за него.

Още по време на строежа на църквата отидох в Националния исторически музей в София и попитах дали имат в музейната експозиция запазен автентичен български кръст. Оказа се, че има такъв от XIII век, от църквата на севастократор Борислав, управител на Велико Търново. Позволиха ми да го откопирам. Така, че кръстът на нашата църква „Св.Георги Победоносец" по форма и големина е точно копие на старите български кръстове и всеки поглед към него ни връща във вековете, във времето на нашите славни деди, ни връща към нашия корен. Съвсем наскоро след откриването на красивата белокаменна чешма със секач бе изкъртена месинговата плочка с имената на тези, които най-много допринесоха за нейното изграждане. Преди това бе посегнато и на древното светилище „Царица Елена и цар Константин" (посветено на император Константин Велики и неговата майка Елена, които в 313 г. спират гоненията на християните и обявяват християнството за официална религия). То се намира в южната покрайнина на Якоруда. Всяка година на 21 май там се отслужва молебен и се прави курбан. Сега неизвестни лица бяха счупили масивния каменен кръст на две части. Наложи се да се постави нов железобетонен кръст, но на стръмния склон над старото равно място, защото то вече е присвоено от един мохамеданин и превърнато в нивичка. Съвсем наблизо пък друг мохамеданин е отсякъл десетина бора и е построил обор за коне. През 2005 г. някой бе посегнал на външните мозаични икони на църквата - с твърд предмет се опитвал да чупи мозаичните плочки.

Пишещият тези редове, освен че е председател на фондацията „Св. Георги Победоносец", е председател и на Общински комитет „Васил Левски" в Якоруда. Във връзка с това на 31 октомври 2002 г. по случай Деня на народните будители тържествено бе открит барелеф на Апостола на свободата, поставен на лично място при главния вход на сградата на общинската администрация. Цялото християнско население се бе стекло на това тържество. Поднесени бяха много венци и букети цветя от всички политически партии, обществени организации, училища и отделни граждани. Само ДПС не поднесе нито едно цвете. Въпреки официалната покана неговото ръководство не присъства на тържеството. Вълнуващо слово произнесе и д-р Стоян Джавезов, главен секретар на Общобългарския комитет „В.Левски", който бе намерил спонсори и скулптор за барелефа, за което най-сърдечно му благодарим. Освен извършеното строителство, фондацията, съвместно с ОбК ''В. Левски" и читалище „Светлина", организираха и проведоха чествания на 130-годишнината от смъртта на първия якорудски учител - даскал Стойко Грашкин, на 130-годишнината от рождението на якорудския пи-