Последна актуализация

16 07 26

ЦЪРКВАТА „СВ. ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ”

Посетете я !

За нея не може да се говори без да се запознаете с Живко!

Една изстрадала душа, но с една блага усмивка, възпитавала с десетилетия малчуганите на Родопа, личност с едно голямо българско сърце.

А на следващите екрани ще разберете за неговите книги, за съдбата на Якоруда

 и как и с кого построи църквата.

         Живко Сахатчиев е учител по география, заслужил деятел на туризма, сега пенсионер от Якоруда.

         Носител е на наградата „Балканджи Йово” и притежател на любовта и признателността на хиляди българи.

      Това е новата църква -ХХІ в. до руините от старата - Vв.

           " Елате,  елате пак,  какъвто и да сте !"

Това е обръщението на Живко Сахатчиев към Вас, посетили този сайт.

         Живко Сахатчиев е автор на няколко книги („Второто потурчване на Якоруда 1990-1995”,  „Якоруда – българската драма”) и много статии, защитаващи българщината в долината на Места от невероятните, малко известни и скривани от българския народ антибългарски действия на активисти на една партия. Той организира българи от Якоруда и такива напуснали градчето да построят една превъзходна българска църква на мястото на изгорената при потурчването на Якоруда  през 1666 г. Градче, в което и през турско никога не е имало турци, а само българи - тракийци от племето беси, християни и мохамедани.

     Във втората книга това подробно е описано.

       За църквите в Якоруда един много възрастен българомохамеданин живеещ в Турция ни разказва: "Когато идвате от баните към Якоруда, разтворете си дясната длан, и всеки пръст ще ви показва по една църква. Кутрето сочи към "Св. Георги", следващият - "Архангел Михаил", средният - "Св.св. Кирил и Методий", показалеца - "Св.Константин и Елена", а палеца - Калята (навярно паралис при крепоста), днес на гробищата се намира и "Св.Николай Чудотворец" (преди града),

     На 28 Януари 2008 г. в Клуба на Тракийските дружества в София, адмирал Дичо Атанасов представи последната му книга „Якоруда – Българската драма”, от 781 страници описваща днешната трагична съдба на българите в този край – години на второто потурчване на Якоруда и Западните Родопи.

     Книгата е издание на издателството „Тангра Танакра”.

     На първия фосос се показва църквата на Живко - централната фасада от запад. Осветена е на 17 май 1998 и до 2003 е завършен цялостният комплекс с ограда, магерница,костница, чешма и асфалтирания път до нея, вътрешно изписване и външни мозаечни икони.

   От двете страни на входната врата има два гелеми стенописа, представящи ислямизацията на Якоруда (долината на Места 1666-1669) описана от Антон Дончев във "Време разделно".

   В ляво Пенджикът еничерин от Якоруда предвождащ турците ислямизира - обезглавява братята си,на дръвника следва баща му... В дясно (1669) окончателното сломяване съпротивата на местното население и разоряване на долината. Разрушаване на църквата "Св.Георги".

     Трябва да прочетете откъса от последната му книга от страница  490  (НА СЛЕДВАЩИТЕ ЕКРАНИ) за да почувствате и разберете, че Българският дух не може да загине! За да разберете  как бе построена църквата.

          Но как, в колко и какви гърди живее този български дух?

Какъв е Вашият принос за Манастира?    Как ще помогнете?