ЕИТ

Последна актуализация 16 02 20

Модул - М1

Кратък преглед
развитие, производството и използването
на изчислителната техника
и информационните технологии
в България

От петнадесетте филма на Евроком, интересни за Клуба АНПРВ са:

https://eurocom.bg/shows/video/bulgariia-koiato-sugradihme/10592 - 29 мин. за електротехниката

https://eurocom.bg/shows/video/bulgariia-koiato-sugradihme/10593 - 29 м.електроника, изч.машини

https://eurocom.bg/show/bulgariia-koiato-sugradihme/7062 - 29 м. тежко машиностроене

https://eurocom.bg/show/bulgariia-koiato-sugradihme/7063 - 27 м. Химическа промишленост

https://eurocom.bg/show/bulgariia-koiato-sugradihme/7064 - 27 м. Транспортно машиностроене

https://eurocom.bg/show/bulgariia-koiato-sugradihme/7065 – 28 м. Научно техническо разузнаване

https://eurocom.bg/show/bulgariia-koiato-sugradihme/7066 - 37 м. За акад. Ангел Балевски

https://eurocom.bg/show/bulgariia-koiato-sugradihme/8087 - 27 м. Достиженията на Военно-промишления комплекс

- КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ИЗЧИСЛИТЕЛНАТА ТЕХНИКА В БЪЛГАРИЯ –

ФНТС Том 7, 2014, 1–23 – акад. Кирил Боянов

- - -

Резюме за развитие на Е И Т и И Т в България

След 1950 година България започна интензивно строителство на предприятия, осигуряващи на страната необходимите битови стоки и промишлени производства за развитие икономиката на страната.

Изискванията към технически кадри и висшисти расте. Съвременната индустрия и модерните производствени предприятия изискват технологии с повишена производителност, високо квалифицирани специалисти.

1960 година се оказва стартова за началото на концентриране върху промишлената автоматизация, както за подготовка на кадри така и организиране на разработката и производството на средства за автоматизация. Създава се катедра „Автоматизация“ в Машинно електротехническия институт в София (МЕИ). Още същата година се събират наличните инженери и създават проектантски институт известен като ЦНИКА след 30 години при закриването му. В следващата година няколко дребни предприятия се обединяват с горните две и създават Държавното стопанско обединение (ДСО) „Приборостроене и автоматизация“.

1962 г. почти случайно един българин инженер-професор назначен за зам.министър на електротехническата промишленост в Берлин е привлечен в България и става Председател на държавния комитет па науката и техническия прогрес (ДКНТП) и като технократ се издига във висшето държавно управление до зам.министър председател и зам.председател на Държавния съвет. Заедно с него се привличат и десетки талантливи инженери. Със своята подготовка и прозорливост проф. Попов стана идеолога, организатора и осъществи неочаквания от целия свят необичайно бързо и мощно развитие на електронно изчислителната и електротехническа промишленост, основа за индустриалния подем във всички области на икономиката в България.

1962 Започнатата преди две години първа електронна машина (ЕИМ) „Витоша“ в БАН е вече готова. Само 12 години след първата масово произведена и продадена ЕИМ в САЩ е пусната първата българска ЕИМ.

1963 в МЕИ се създава катедра и специалност „Електронно изчислителна техника“, създава се и завода за изчислителни техника (ЗИТ) в София.

1964 в ЗИТ се произвежда третия в света електронен калкулатор ЕЛКА, но най-добрия в този нов клас и единственият имащ и функциите степенуване и коренуване. Десетки хиляди бройки се разпространяват по целия свят.

В БАН няколко секции занимаващи се с автоматика, телемеханика и кибернетика се обединяват в Институт по техническа кибернетика (ИТК).

1965 автоматчиците разработват за автоматизацията по българските заводи, а след това и за износ аналоговите контролери АНАЛОГ-1,2,3.

До този момент в страната има само 3-4 съветски ЕИМ Урал и Минск.

През 1966 г. се преодолява забранителният режим да доставка на изчислителна техника за социалистическите страни и се закупува IBM 1460. Това е първата машина за обслужване административно-стопанското управлението на промишлено предприятие – завод на ДСО „Балканкар“ в София. Това е последната произведена масова машина от 2-ро поколение (10,000 бр.). Това е първата машина с магнитни дискове в социалистическите страни, с многофункционалния програмен пакет BOMP за машиностроителни предприятия. Дисковата система стана прототип за производство на български дискови у-ва. А усвояването и работата с пакета BOMP послужи на десетки специалисти да приложат технологията му в много предприятия и заводи.

Тази година се създава и Централния Институт за Изчислителна Техника (ЦИИТ).

1967 г. с японската фирма Фудицу се подписва договор за няколко ЕИМ „Факом“ 2-ро поколение и лиценз за монтаж в ЗИТ. За 7 години се произвеждат 20 машини ЗИТ-151, които използват и градивни елементи производство от СИВ. Тези машини са инсталирани в повечето окръжни градове. В създадените Териториални Изчислителни Центрове (ТИЦ) се обработва основната стопанска информация на страната и по създадената мрежа част от нея се предава за съгласуване и централна обработка в София (телепредаване). Това нововъведение не бе познато на държавно ниво до този момент в информационните технологии.

Тази година е знаменателна и с това, че 2 завода и 7 развойни бази създават ДСО ИЗОТ (за Изчислителна Запаметяваща и Организационна Техника).

1968 г. България поема ангажимент пред СИВ -Съвета за Икономическа Взаимопомощ за следващата 5 годишна програма да се произведат електронно-изчислителна и организационна техника за половин милиард рубли. Успехът на България с разработката и масовото производство на ЕЛКА, а след това и на ЗИТ-151 убедиха партньорите ни в СИВ в Българските възможности при специализацията на производството. Това бе една заслуга изключително на организационния и менъжерски талант на проф. Иван Попов.

1969 г. във СИВ окончателно се приема решение за разработване на съвместими с IBM 360 и 370 електронно изчислителни машини и периферия наречена „Единна серия“ (ЕС). България се заема с три централни процесора ЕС1020, 1022, 1035 магнитни дискове, магнитни ленти и различни контролери, включително и за телеобработка.

Създават се 10 завода, До 90-та год. те станаха 30. Отделят се огромни инвестиции.

Закупуват се лицензии, усвояват се патенти, масово се обучават инженери технически специалисти, системни организатори, всеки ТИЦ подготвя програмисти. Проф. Попов наложи система най-добрите по успех абитуриенти вместо да отиват в задължителната казарма (както сега запрашват в чужбина) да постъпват в техническите университети и на работа в ИЗОТ с осигурено кариерно развитие.

Покрай първата IBM машина представителството на фирмата се разширява и постепенно се подготвя замяната на съществуващите от 30-40 години табулаторни перфокартни машини на фирмата с ЕИМ 360 3-то поколение, което също е спряно и се предлага новата серия 370. Вносът на 3-то поколение 360 е вече от машини втора употреба, но те са и по-евтини и ембаргово свободни. Но най-важното, те са прототипи на планираната за производство у нас ЕС серия ("РЯД" С-ма). Те ще се използват като учебни и развойни бази за така необходимото програмно осигуряване и новата информационна технология за обработка на стопанска, научна и инженерна информация. До 1975 г. всички заводи достигат своята проектна мощност. В технологично отношение обзавеждането им беше най-доброто в Европа и в някои отношения отстъпваха само на заводите в САЩ.

1973 започва серийното производство на ЕС-1020 съвместна разработка на ИЗОТ (ЦИИТ и ЗИТ) и завода в Минск. Аналог на IBM 360/30

1975 започва серийното производство на ЕС-1022, която е 6 пъти по-бърза и с по- развита архитектура и периферия - IBM 360/40

За периода 1971-1975г. ДСО “ИЗОТ” произвежда стокова продукция за 1,6 милиарда лв., при печалба – 671,5 млн. лв. Износът е в размер на 1 милиард лв., ., в т.ч. за развитите западни страни(второ направление) – 10,5 млн.лв. Персоналът на обединението е 18500 души, а основните производствени фондове възлизат на 128 млн.лв.

Поетият от България ангажимент за доставки на електронно-изчислителна и организационна техника за партньорите от СИВ е преизпълнен почти двойно.

1974 г. в ЦИИТ се организира разработването на миникомпютър ползвайки за прототип PDP-8, за обслужване на промишлената автоматизация и като входно ниво при големите заводски компютърни комплекси. Известен е в много страни като ИЗОТ-310.

1977 г. в София се установява смесения българо-руски институт за разработване на системно и приложно програмно осигуряване ИНТЕРПРОГРАМА за ЕС серията машини. Програмните системи PICS и COPICS станаха основа за развитие на идеята за АСУ - Автоматизирани Системи за Управление и АСУТП - АСУ за Технологични Производства.

1977 започва серийното производство на ЕС-1035, много по-бърза, с още по-развита архитектура и периферия, брои канали, освен телекомуникационен контролер и възможност за процесора ЕСТЕЛ, матричен процесор, контроли на изпълнението, големи дискови у-ва и др. – съвместима с IBM 370/50. В ЗИТ и Минск са произведени общо 2138 машини.

1977 Института ЦНИКА и работещите с него развойни бази стартираха национална програма за автоматизация „Програма-700“, и редица конкретни внедрявания като системата ЕЛКОН и т.н.

В края на 1978 Института по Техническа Кибернетика се преименува на ИТК и Роботика. Разработките на института са конкретно свързани със заявки на министерства и производствени предприятия и всички проекти са с висока ефективност. Вече няма ръководител, който да не е убеден, че автоматиката кибернетичните модели и информационните технологии са тази платформа, която осигурява висока производителност, качество, сигурност в производственото, планиране и намаляване на разходите. Разработките са много и в различни направления. Текстообработваща машина, Стенографски пулт, електронни часовници (първите в света), Портативен микрокомпютър МИК-16М лети с втория български космонавт в орбита, ИМКО-1 (Индивидуален Микрокомпютър) управлява робота РОБКО-1 и е изненада на изложение в Лондон (1980) и продължава да се развива в десетки модификации за учебно, индустриално, персонално и военно приложение, РОБКО-10 в много варианти се появява в десетки роботизирани производства. Многофункционалният програмен пакет МУЛТИПАК-2 се използва от Испания и Ню Йорк до Байканур, в МВнР и т.н. МИК-2000С превъзхожда машината на Ханюел от същия клас и в десетки броя се внедрява в управление на производствените процеси в цялата страна и в страни на СИВ. Съвместната работа на машиностроителни предприятия и институтите на ИЗОТ създават ГАПС - Гъвкави Автоматизирани Производствени Системи, наситени с роботи родно производство! ИТКР съвместно с ДСО ИЗОТ и другите институти демонстрираха на редица изложения и научни конференции, че полетът на мисълта на разработчиците ползващи колективната база на тези институти няма граница, че българският инженер е сред първите световни номинации, наред с разработчиците от САЩ и Япония, преди европейските сиколеги.

1980 ИМКО-1 е аналог на Apple. В тази година IBM пуска на пазара персонален компютър IBM PC. В света настава надпревара да копират обявените от IBM архитектура, схеми и системен софтуеър. Азиатските производители постепенно се налагат в този клонинг бизнес.

1982 ИМКО-2 става Правец-82 и започва масовото му производство в ИЗОТ.

Почти всички модели на Правец 8 (ИМКО-1, ИМКО-2, Правец 82, Правец 8М, Правец 8А, Правец 8Е, Правец 8С, Правец 8S, Правец 8VC) са изцяло копие на Apple I и Apple II. Единствено Правец 8Д е базиран на Орик Атмос.

1983-4 започва разработка и производството на българския аналог на IBM PC/XT, серията Правец 16 (Правец 16, Правец 16A, Правец 16H, Правец 16ES) или ИЗОТ 1036 и 1037 са копия използващи вносна елементна база, а в рамките на СИВ елементната база недостигаше и по номенклатура и по количество.

1986 цялото производство на персонални компютри се съсредоточава само в завода в Правец, като се подготвят производствените възможности и автоматизирани поточни линии, така че в 89г. заводът да достигне 100 х.бр. годишно. Но времето спря, не се осъществи.

0-200118

- - -